автор: Hulia

Днес слънцето по залез
потъваше бавно из утробите на планината
и пееше, пееше за Архангела, осветил Девата
с най-лъчезарна утроба и за Дух Святий...
А Ной от Небето гледаше почти срамежливо -
агнец същи от облаци бели и рече тихо и благо,
че днес е Художник Небесен, и нарисува
из светлините малки дечица, животни
по двойки и кораб, носещ се плавно -
и пееше, пееше, и се вееше нежно розова
пелената на Младенеца. Учител най-благ
помаха от Рая и рече, че Иде, Иде време,
в което тъй ще се зачева вече...

* * *
https://www.youtube.com/watch?v=bgv_AHQN7Wg