... момичета от дните ми момчешки, не вярвайте, че аз съм супер стар,
обличайте си пролетните дрешки! – и ще ви чакам в стихналия парк,
понеже нямам вейка от маслина, но грейват – в бяло! – нашите души,
ще ви откърша клонка от жасмина, триж по-омайваща от „Givenchy”! –
ще тръгнем пак по скришните алеи със пейките под старите липи,
ооо-о! – помните ли? – нявга ви люлеех на люлките, доде ви се доспи,
и дълго – из припадащата вечер – изпращах ви до пътните врата,
бях, всъщност, най-щастливото човече, край вас живяло нявга на света,
какво пък, свърши приказката, значи, но затова пък свърши с хепиенд –
едно момче към вас през парка крачи и ви обича – повече от мен.