автор: hristam

В стъпките пастелни на деня
март наглася своята палитра
и от цветен прах и две пера
прави вятър и небе и литва
чак над разлюлените листа -
по-високо от камбанария,
дето щърк говори с пролетта
и свидливо под крило я крие.
Капна върху слънчева стрелка
и съвсем на края й увисна.
Времето замаяно се спря,
после в ароматен дъжд се плисна.
Толкова небесна красота
върху тази земна длан изсипа!
Кратка като щрих е пролетта,
а съдържа цялата палитра.
И си мисля, във сърцето с март -
кой, човече, толкоз те обича,
че ти е открехнал своя свят
и те учи на любов космична.