автор: razkrivashtiq

Денем скитам вънка изморен,
мен ще ме съсипят мойте мисли,
сядам аз на пейка и приспиват мен,
да те забравя искам ала май не искам.

Опитвам се да те забравя всеки път,
всеки път опитвам и става тъй коварен,
откакто ти си тръгна вълк гладен е денят,
болката безспирно ме изгаря.

От години искам да те забравя аз,
убеден бях че някой ден ще мога,
но от цветята се подава твоят глас,
вечерта все грейва нашият огън.

Нощем се събуждам и целият съм в пот,
нощта си върви и съм задъхан,
зная не съм щастлив, самотен,
дълго твоят аромат ме лъхва.

Опитвам се да те забравя хей,
нещо което да сторя не мога,
на видението ти казвам Здравей,
днес за мен си много нежна дрога.

Опитвам се да те забравя аз,
лесно би било да бяха чаши дните,
просто е стомана липсата на щастие,
често ставам, скитам със сълзите.

Опитвам се да те забравя аз,
дано един ден да се случи,
ала от смеха ти искри тук всеки час,
да те обичам как да се отуча.

10.03.19