Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 442
ХуЛитери: 5
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: yd
:: pavlinag
:: rajsun
:: mariq-desislava
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНебето плаче
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

Серефима от няколко дни беше в трескаво очакване. Наближаваше Архангелска Задушница и щеше да се срещне със своите починали близки, но най-важното, долу, на Земята, ще може да види, да се докосне до децата и внуците си.
Откакто е тук, Горе, се чувства прекрасно. Изчезнаха болките и тревогите. Бродеше из невероятните небесни градини и си спомняше всичко хубаво, което й се бе случвало Долу...
Рееше се волно над всички красиви места от земята, които приживе не можа да види и почувства.
Но една тънка, сребърна нишка я свързваше с близките й и затова задушниците за нея бяха светъл, жадуван празник.
Днес, на Архангелска Задушница, тя се спусна леко на гроба. Там вече бяха баба й и дядо й, приседнали кротко до паметника. Държаха се за ръце, като млади влюбени. Приживе много се обичаха. И сега бяха щастливи, че пак са заедно. До тях, малко встрани, седеше мъжа й. Много ядове си имаше с него, но още го обичаше, както първия път, когато спря пред нея. Всичко му беше простила, особено като го чу как плачеше над ковчега. Знаеше, че много му липсва. Затова се приближи до него и кротко го погали по лицето. Той хвана ръката й и леко се усмихна.
Чакаха. Чакаха трепетно да видят децата и внуците.
На съседния гроб се суетяха млада жена и малко момченце. Подреждаха цветята. Скубеха упорития троскот. После майката извади свещи. Едната запали, другата подаде на детето.
„Сега да кажем молитвата !“ Запали и втората свещичка и заедно промълвиха „Отче наш...“
„Мамо, защо палим свещички?“ - тихо попита детето.
„Това е нашата връзка с тези, които са вече на небето...Така те разбират, че не сме ги забравили и ги обичаме още!...“
Детето погледна към съседния гроб. Няма цветя, само изгорели бурени, няма запалена свещ, няма хора. И един самотен паметник с избелели , олющени букви.
„Мамо, дай ми още една свещичка. Ще я сложа на съседния гроб. Никой не е дошъл. Нека мъртвите разберат, че все пак някой ги обича...“ - замислено и натъжено промълви детето.
Серафима чу всичко това и душата й се сви на топка. Погали избелелия паметник, на който децата й даже не бяха написали името й. Бяха ги забравили, не ги помнеха, не им липсваха...
Сълзи се отрониха от очите на Серафима и окъпаха самотния паметник.
„Мамо, мамо, виж, паметникът плаче...“ - извика детето и сложи запалената свещица пред него.
„Небето плаче...“ - замислено пророни жената.

Ружа ВЕЛЧЕВА


Публикувано от Administrator на 20.03.2019 @ 13:46:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
853 четения | оценка 5

показвания 27191
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Небето плаче" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Небето плаче
от mariq-desislava на 22.03.2019 @ 20:20:21
(Профил | Изпрати бележка)
Как да коментира човек тези болящи думи.{}


RE: Небето плаче
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 22.03.2019 @ 20:39:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Благодаря ти!!!

]