автор: ivliter

Магнетична теменужно синя вечер,
зовяща и загадъчна
от нищото се спуска
над тихата ми улица.
И по калканите олющени
на къщите смълчани
пробягват сенки бледи
на сънища недосънувани,
на щастие пропуснато
и на мечти несбъднати.
Надвесени над тротоарите
дървета се целуват –
в прегръдката им пламенна
заспиват вече птиците.
Изгряла над комините
луната се усмихва
и ръси звезден прах
в краката на мечтатели.