автор: LeoBedrosian

Ресторантът не му се нрави. Блясъкът го заслепява, а колосаните покривки и ревери на келнерите му подсказват, че ще изръси една доста неприлична сума. Но нали иска да ѝ угоди. Да се покаже, като загрижен и влюбен кавалер. А Яшера си заслужава. Моравите ѝ бедра го бяха запленили изпод възкъсичката ѝ пролетна рокля на полянката пред Аула Проксима. А невинната ѝ усмивка окончателно го нокаутира.
От тогава ходеше като хипнотизиран и се усети, че нарочно минава през нейния корпус с надеждата да я зърне отново. Но къде се бави? Усети остро нечии нахален поглед, насочен в тила му.

От масата в центъра на ресторанта го следяха маслинените очи на оня нахален и самовлюбен петокурсник, по който си падаха комай всичките им състудентки. Сатанаил бе прилепил смолистите си къдри към широкото чело и изглеждаше по-добре и от най-известните филмови звезди. Не се славеше с кой знае какъв интелект, но пък самочувствието му и външната красота компенсираха всичките му други недостатъци. Да си признае и той по някога му завиждаше и дори бе пожелал да има поне една десета от успехите на Бляскавия сред момичетата.

Та същия този вдигна чашата си и му кимна с неприсъща въздържаност сред компанията от бъдещи ангели, демиурзи и други дипломанти, на които им предстоеше да завършат през това лято. Дали да не отиде при тях. Яшера подозрително закъсняваше и в него започна да се загнездва убеждението, че му е вързала тенекия и няма да дойде. Чувстваше се глупаво да седи сам и да допива трета чаша сода. В този момент Бляскавия стана от централното си място сред компанията и се приближи с видимо добри намерения към изоставения Яхве.

- Не иска ли един отличен дипломант да се присъедини към компанията на своите колеги? Или те не са достатъчно достойни за неговия остър ум и ненадминати аналитични способности – подмина сарказма с лека усмивка и реши да изчака по-нататъшното излияние на Сатанаил – компанията ме упълномощи да те покана на нашата маса, за да изпием заедно по едно питие. Ако нямаш други планове, разбира се.
Явно се опитваха да разберат какво чака. Или по-скоро кого. Нахалникът дори не се опита да прикрие подигравателния си поглед, но Яхве отдавна се бе научил да сдържа емоциите си. Затова реши, да не отвръща с подобни иронични слова и да не дава повод на другите непристойни компаньори да го обсъждат и да злословят. Отговори неопределено, за да замъгли още повече и без това мътното им от изпития алкохол съзнание.

- Отличника е решил да се усамоти тази вечер, за да подреди наученото в главата си. И ако реши, ще ви удостои със своето присъствие по-късно – в този момент нямаше нищо по-безизразно от погледа му, отправен към изпитателните черти в лицето на Бляскавия.
- Добре, ако решиш, може да се присъединиш към нас. Не си носи питието. Тая вечер черпя аз – това трябваше да го довърши, но не произведе нужния ефект върху бистрия му ум. Бляскавият се обърна кръгом и тъкмо бе решил, че е произвел нужния сарказъм от масата на Яхве долетяха последните му думи:
- Да, но ако ти поискам не можеш да почерпиш една боза, нали?

Сатанаил се спря по средата на пътя, понечи да отговори, но като не можа да се сети за нищо подходящо махна с ръка и се върна на мястото си. Лицата на останалите му сътрапезници бяха замръзнали в усмивки, готови да изпаднат в бурен смях по адрес на самотния Яхве, но такъв не се случи и всички постепенно се върнаха беззвучно към чашите си.

***

Минаваше трети час от както чакаше Яшера. Нещо важно трябваше да ѝ се е случило за да не дойде, или да не изпрати поне някой да го извести за отсъствието си. Дали не го беше забравила? Или някой друг се бе докопал до чистата ѝ усмивка и бистрите сини очи. Такива едни въпроси го бяха налегнали, когато разбра, че …. Не, не ревнуваше, защото нямаше още какво да се ревнува. Не си бяха обещавали нищо, нито бяха имали достатъчно удобен повод да си го обещаят. Погледите ѝ го караха да си мисли, че и той не и е безразличен. Мекотата на тембъра ѝ, жеста с който отмяташе меките вълнисти къдри, кораловите усмивки, обградени със ситни бръчици в ъгълчетата на устните…

Да, това явно бе онова красиво чувство, описано от толкова много поети и лирици. Несъмнено я обичаше и непременно трябваше да ѝ го каже.

Когато осъзна това реши, че не трябва да се бърза и сега може да се позабавлява в компанията на останалите дипломанти. А техният смях заплашваше скоро да вдигне ресторанта във въздуха. В центъра на компанията блясъкът на Сатанаил бе ослепителен и всеки негов каламбур предизвикваше бурни изблици на смях и закачки сред останалите.

Бавно стана от масата си, остави една нова банкнота и се запъти към веселбата.