Плодът на думите узрели в мен
е днес стипчив
и под горещото му слънце
не ме разхлажда късата им сянка.
От дума белегът завинаги остава.
Изпуснатата дума
не можеш да я върнеш–
веднъж посята тя кълни,
расте и после дава плодове.
От нас единствено зависи
какъв ще е вкусът на плодовете ѝ.