автор: wingless

Дъждът е виртузен цигулар,
огъва съвършено всяка нота.
Но вече не вали - самият мрак
подрежда тишините на живота ми.

Там можеш да си всякаква - добра
или пък лоша - без да го открия.
Да носиш най-голямата лъжа
и истина в която да се скрия.

Да бъдеш път сред мъртвите скали.
И пропаст.И въже за да се спусна -
дори да няма кой да ме спаси
отворя ли ръце за да те пусна.

Но всъщност няма разлика - нали?
Животът се извива във спирала
през днешния към утрешните дни.
Мълчанието само ни повтаря.