автор: Albatros

... на тръгване какво да отнеса от светлата си Божия обител? –
трептежите на тихата роса, стишила се под изгрева в тревите,
жуженето на пролетна пчела? – или пък рохолежа на поточе,
перо от птица, вейнала крила, и шепа дъжд от облака нагрочен,
а може би светулчица добра над стихналите чуки и дъбрави? –

и песните из нощната гора на славейчето? – дето Бога слави,
смях на Жена из цъфналата ръж, останала ми в спомена навеки,
или пък блага сенчица за мъж, поел на път по своите пътеки? –
из нивите – с две снопчета реси от кукуруза, пламнал в суховея,
ви нарисувах с трепетни роси света – такъв, какъвто го живея.