автор: razkrivashtiq

Всичко ти си ми казала,
по-добре напусни,
жестоко ти ме наказа,
на името ми да те докосва забрани.

Всичко с теб сме си казали,
сега напусни,
куп листа на парчета сме нарязали,
бяха нашите дни.

Това каза, това искаше,
по-добре напусни,
за теб само с обич мислел съм,
ти това запомни.

Гневът бе силен и болката,
ти за мен забрави,
не припомняй мигове моля те,
няма смисъл, върви.

С тебе толкова плакахме,
клещи – ех самота
как зъба ми заклещи, как,
схрускаха любовта.

Няма нищо и късно е,
закъсня ти помни,
с пушка щастие пръсна го,
по-добре напусни.

04.03.19