автор: Albatros

... събудя ли се, пътните врата отварям ги широко към Безкрая,
все някой ще реши, че на света при мене ще намери топла стая,
не чини грош на простичък месал солчицата да ръсна, нека има,
там, де за двама място Бог е дал, то значи има място и за трима,
личи си, ако гостът ми е зъл, от погледа пести, крив му е жестът,
след моето добре си ми дошъл, зениците му в Нищото се местят,

добрякът от торбето вади хляб, подпрял на прага пътната тояга,
дори мишлето в моя вехт долап от неговата топла длан не бяга,
лукавият фалшиви ги реди – такива съм ги слушал в новините,
брои ми пустословецът звезди, но аз от празни думи съм преситен,
научих се небето да чета! – ако светът край нас е топла стая,
душата на човека е врата, отворена със обич към Безкрая!...