автор: yotovava

Аз съм нещо между другото.
Датите са без значение.
Липсват ми добрите думи
за едно стихотворение.

В криза сме. На средна възраст.
Вкопчен в есенното слънце
и от страх да не измръзнеш
има риск да се подхлъзнеш.

Спреш ли да висиш във нищото,
с твърда почва под краката си,
може би ще го премислиш.
Но ще оцелея. Някак си.

Трудно е да бъда ничия.
Тъжно е това привличане –
разпилени като тичинки,
безнадеждно да обичаме.

Римите ми идват – куцайки,
и ги писах – разтреперана.
Обещай ми – подир утрото
пак сред път да се намерим.

Аз надясно да съм тръгнала,
ти да си завил към лявото,
ще се засечем на ъгъла –
двама безпризорни ангела.

В.Й., 6 март 2019 г., София