 |  ...И совите си сменят перушината
с червено-сини оперения,
а ти привикнал си с камилите,
с ръждиво-пясъчните възвишения.
Орлите, раците и щуките
чертаят сложни прекроения.
Надигнали тризъбеца над „другите“,
изчистват всяко подозрение.
О, моят свят отдавна ги позна –
лустросаните хуни.
Препускат в залезната светлина
навлекли униформи на драгуни.
Омръзнало ми е от хороводни мантри
на минотаври със полирани глави.
И буйстват бурени из нивата зарязана.
Напомнят, че сеяч не ще се появи.
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
daro
Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Минотавромахия" | Вход | 3 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Минотавромахия
от libra на 26.04.2019 @ 21:45:00
(Профил | Изпрати бележка) | | минотаври със полирани глави :) |
]
Re: Минотавромахия
от rajsun на 07.03.2019 @ 19:11:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Много тъжно стихотворение... |
Re: Минотавромахия
от daro на 07.03.2019 @ 19:56:23
(Профил | Изпрати бележка) | Точно, адаш!
Дори бих казал - второто ми най-тъжно - след "Децата ни отлитат"...
Ноооо, Надеждата ми носи радост- тук си! :)
(((О))) |
]
Re: Минотавромахия
от Gabriel на 07.03.2019 @ 09:49:12
(Профил | Изпрати бележка) | Буди размисли, което за мен, е най-ценното, но не единственото достойнство на текста.
Може би всеки сам е минотавър в собствения си лабиринт...
Поздрави |
Re: Минотавромахия
от daro на 07.03.2019 @ 19:50:39
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Гаврил - добра среща!
От уважение към присъствието ти, ще си позволя само това да кажа, съотнесено към горните ми редове:
Надменността е страшен бич - от хилядолетия, не успяваме да го завържем с троен възел. Добро е да дерзаем... даже имаме и Повелението, но няма как да приложим същността си, ако смирено не приемем Благоволението.
( аман от козметика и арогантност)
...(.)
|
]
Re: Минотавромахия
от Gabriel на 07.03.2019 @ 22:43:29
(Профил | Изпрати бележка) | Коментирам само произведения; избягвам да коменирам, намеквам, или предполагам за автори... Мисля че беше някаква мисъл на Елинор Рузвелт, която не мога да цитирам по памет; нещо за обсъзждането на идеи срещу обсъждането на личности... Та, предпочитам да обсъждам идеи, особено когато не са насочени срещу личности...
За козметиката и арогантността съм съгласен, без да си вадя излишни изводи за причината, по която са споменати тук. Надменността, която също е спомената, е изцяло в ръцете на човешкия характер и способността или неспособността му да осъзнава проявленията си.
Както казах и в първия си коментар, текста буди размисъл, а това за мен е най-важното тук. Където има храна за мисълта, има надежда да бъдат открити и апетитите. Нишката води.
|
]
Re: Минотавромахия
от daro на 08.03.2019 @ 07:50:48
(Профил | Изпрати бележка) | За мен образа на Лабиринта е идея за душата. Изобщо, Митологията е един безкраен, неразгадан свят на психическите и емоционалните измерения на търсещият се индивид.
Всеки ще премине през пътеките на разнообразните цветни душевни нишки и разклонения, докато се надгради като личност.(освен, ако не иска да се занимава само с първичната си природа, и да си лустросва водачи на физическо ниво) ;)
Само тогава ще му се открие Дедал, за да му даде възможността да напусне двуизмерния свят - полета. А какво е летежа, ако не идея за отземяване!
А защо е необходимо отземяването - оставам на всеки и на себе си, да размисляме.
Идеи много - важен е Идеала.
...(.)
|
]
Re: Минотавромахия
от Gabriel на 09.03.2019 @ 02:24:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Дедал е печален образ, в чийто идеал се дави собствения му син... не мога да не си припомня, че пътят към ада е павиран с добри намерения... и разбира се, не мога да не благодаря да плодотворния размисъл, покълнал от тази публикация. Истината е в сблъсъка. Това, което исках да кажа и изложа на светло е, многослойносста, до която достигаме дори в коментарите. За мен храната на мисълта тук беше гурме и съм доволен. Важно е изводите да са питателни, неприбързани, и да връщат към нови съпреживявания. Важно е да подбираме добре думите си, защото те носят сила, която може и трябва да бъде уважавана. Лабиринтът, както достоверно е разискан по-горе, е във всеки от нас. И в различните му препратки и проявления, всеки може да открие себе си в битието, и то, във всяка една роля от митологията. Харесва ми идеята да не бързаме да съдим, а да се стремим да прозираме есенцията. Ако си позволим лекомисленост, всички съпреживяваме Икар, и в последствие, самият Дедал. А в лабиринтите понякога, наистина се озоваваме и Минотавър. Поздрави! |
]
Re: Минотавромахия
от Gabriel на 09.03.2019 @ 02:24:02
(Профил | Изпрати бележка) | | Дедал е печален образ, в чийто идеал се дави собствения му син... не мога да не си припомня, че пътят към ада е павиран с добри намерения... и разбира се, не мога да не благодаря да плодотворния размисъл, покълнал от тази публикация. Истината е в сблъсъка. Това, което исках да кажа и изложа на светло е, многослойносста, до която достигаме дори в коментарите. За мен храната на мисълта тук беше гурме и съм доволен. Важно е изводите да са питателни, неприбързани, и да връщат към нови съпреживявания. Важно е да подбираме добре думите си, защото те носят сила, която може и трябва да бъде уважавана. Лабиринтът, както достоверно е разискан по-горе, е във всеки от нас. И в различните му препратки и проявления, всеки може да открие себе си в битието, и то, във всяка една роля от митологията. Харесва ми идеята да не бързаме да съдим, а да се стремим да прозираме есенцията. Ако си позволим лекомисленост, всички съпреживяваме Икар, и в последствие, самият Дедал. А в лабиринтите понякога, наистина се озоваваме и Минотавър. Поздрави! |
]
]
Re: Минотавромахия
от Gabriel на 13.03.2019 @ 00:49:24
(Профил | Изпрати бележка) | Много учтиво, здравей и ти, има ли какво да бъде казано още тук?! Много близка и мила ми е мисълта за самоцелността и винаги ме връща към първоизточника... мисля, че вече съм казал всичко необходимо... но сайта смята, че трябва на всяка цена да дублицира някакво мнение... а то е само мнение и виждане, и все пак, изразих го :)
Което си е добро, добро си е! Няма спор! И ако възхищението ми се е сторило... самоцелно... нямам какво да добавя... Бих пжелал само мъдрост, защото тя никога не е в повече... |
]
Re: Минотавромахия
от daro на 13.03.2019 @ 08:20:19
(Профил | Изпрати бележка) | "... има ли какво да бъде казано още тук?!"
Според мен има, но чувството ми за мярка - човешката, както и творческата етика и естетика не ми го позволяват. :)
Благодар за добрия тон и смислените разсъждения!
/такъв стил на общуване, много бих искал, хулитерите да споделят... и да се поучат/
...(.) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 544
ХуЛитери: 4
Всичко: 548
Онлайн сега:
