автор: Albatros

... дали защото пия прясно мляко, или защото хапвам си локум,
от ден на ден младея все по-яко! – на бицепси, на трицепси и ум,
със моята разлюшкана походка, чар, сексапил, финес и адски тен,
изляза ли из парка на разходка, девойчиците тръгват подир мен,
преследват ме, красиви антилопи! – мен, стария и грохнал вече лъв,

невям литературните ми тропи се вихролеят в младата им кръв? –
и – вместо сладко-сладко да си лафим за лятото и синьото море,
раздавам цял ден кротки автографи като на кротко дамско соаре,
погледнат отстрани, изглеждам яко! – детенце, тихо рекло имам пиш! –
пийни си, мило старче, чаша мляко – и сетне си легни да се наспиш.