автор: apostola

Аз чувствата си в тебе инвестирах
и даже против злото протестирах.
И в дните на ръцете да те нося,
и мир за твоята душа да прося.

Аз всичко от сърце на теб го дадох.
На лоши мисли аз не се поддадох.
Готов бях да ти подаря и слънце,
и да те топля в длани, като зрънце.

А ти със гръб към мене се обърна-
с любов на любовта ми не отвърна.
И се превърнах аз във жива рана-
в сърцето черен въглен ми остана.