автор: rajsun

Винаги ще съм ученикът,
дето го няма в клас.
В библиотеката между книгите
ненаписана книга съм аз.

Ще ме виждаш и на пазара,
отдалеко и винаги в гръб.
А приближиш ли да разговаряме,
ще се превръщам на стълб.

А когато ме няма духа ми не викай,
не си създавай излишна тревога:
нито мъртвите мога да вдигна,
нито на живите да помогна.