автор: antoan1antoan

Не! - Верните не са любимци на съдбата.
Затъват от омая. В блатото на самота.
Понесъл своя кръст, се нося към разпятие.
На кладата разпалена от вещица. Жена.
О, Бруте!... Нож се впива в плътта ми...
Напълвам ти кристална чаша. Пий сега!
И запали Светия Граал на блудни чувства,
приел греховна и молитвена кръвта.
Сега пируваш, зная -- с мъжките нагони,
превръщайки ги в агнета послушни през нощта.
Отдават свойто мляко с радост на пастирка,
която беше чела Камасутра в самота.
Повела свойто стадо към небето седмо,
не искаш мойта рана да оближеш ти.
Ах - Монахиня си развратна... Месалина!
Но в храма ти готов съм вече да умра.