автор: ZAGORA

Коварството е в сетивата.
Съзнанието уподобява и внушава,
че незначителното, мимолетно” аз”
значимост от пръстта създава.
Каква игра градена от илюзии!
Самотниците са благословени,
защото са крушенци
изпаднали от нереалния си „аз”,
с очи обърнати към себе си да се открият,
докато други вдишват кухи звуци.
Земята е Вселенска клетка,
която с манекенска суета
запазва своите размери
като създава и поглъща...
Човекът е дизайнер на представи.
Поседнал върху скала безвремие
оплаква пропуснати животи,
под лавина имена...
В безкрайността на вечните молитви
отсъствува първата,с която моли да не го създават.
Без нея е напразно всяко смърчане и хленцане.
Пръстта не пуска лесно пръст да полети
към чужда твърд на другите кълбета.
Ще се завърнат всички вседеходи,
за да полегнат кротко в старата Земя
погребани от идния човек.
Дали животът му ще бъде драма
или макар нищожно малък
ще бъде властелин
Това зависи само от програмата
написана Отвън...