автор: Albatros

... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но утрето не го видях да идва,
и – уж, се къпем във реки от мед, а пък съдбата все така е свидла,

доде под мен свещичката дими, и троскота с теслата ще отѐсам,
и – паднал на колени, доземи, какво редя – молитва, или песен? –
на кръст преливам черното мерло и тати казва – дай ми да отпия,
мъж, българин от тежко потекло, ти ми търкулна родната синия,
където и да бродя по света – скиталец, все при тебе се завръщам –
да те прегърна, Бог ми обеща, там, някъде! – в Небесната му къща.

2 март 2019 г.
гр. Варна, 8, 00 ч.