автор: Albatros

След теб запомних джемпър на цветя,
бакшиша, който ти след миг стопира,
и как една мушичка връхлетя
във моята прощална халба с бира,
и келнерчето с глупавия фрак,
девойчицата, слязла от пилона,
доде Джо Кокър в дрезгавия мрак
се мъчеше да счупи микрофона,
запомних ти чашлето от кафе,
парченцето препечена тригуна,
и сепарето в черно кадифе,
където аз несръчно те целунах,
как смъкнах таке, яке от велур,
и те поканих малко да подансим –
и жадно дишах твоя „Hot Couture”
със най-различни пролетни нюанси,
след туй – не помня, май, че се напих,
и не платих закръглената сметка...

А този мой печално трезвен стих
написах го на твоята салфетка.