автор: Albatros

... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,
невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,
че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –
и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък,
зарязал суетите в прах, свободен! – сам и безтелесен,
без да се питам как живях, защо, какъв съм и къде съм,

какво постигнах, и с какво платих солчицата си в хляба,
преди да засадиш дърво, скрий брадвата! – ми каза баба,
без покрив къщички градих – нетрайни мукавени кули,
викът от дългия ми стих, се питам, някой все пак чу ли? –
и – все тъй вярвам в чудеса! – и в прелестната им енигма,
летя в добрите небеса – пък, докъдето, Боже, стигна.