Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 257
ХуЛитери: 1
Всичко: 258

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДълга разпиляна песничка
раздел: Избрано поезия
автор: alfa_c

І.
И заприличах на внезапно разлетял се ръкопис
в прибоите на скъсал котвата си вятър.
Разхвърли ме из себе си (не)предпазливо
лист по лист,
разсипа ме на срички и шрапнели от метафори
и затъркаля ехото из непристъпната му тишина
следите ми от мълнии, целувки и разстрели.
Събра ме.
Подреди ме предпазливо.
Той се разпиля...
И заприличах на внезапно треснало спасение –
високоволтов звук, пронизващ млъкнал свят,
космичен бъг в пространството и времето.
Едно примигване. Аз вечност изживях...
и пуснах вятъра.

ІІ.
Той винаги се връща.
Като мене.
Разпънат между проза и лирични хвърчила,
между света на грешните и дяволски безгрешните.
Висях по кръстове и аз... Свалих се. Два пъти умрях,
а вятърът ме връщаше при живите по спешност –
две шепи думи, празно тяло, семка светлина...
и бодваше животът пак у мене смъртен корен,
но аз отказвах в него прозаично да се вкореня.
Не знаех как, а и не исках да си спомням
и щедро плащах кръвен данък на пръстта
за всеки поглед над житейските клишета.
Такава бе цената на висок тон да се изрека.
Да си обичам вятъра и страшките, и смешките,
и да им вдигна храм – о, да живее любовта!,
да стрелям с думи, да се сипя в пепелище
и да улавям сред метални нотки тишина
сърдечен шум между Далечното и Близкото,
да цъфна пак – копривен стрък сред мъдростта,
да си разсаждам кичестия хаос от емоции –
у мене – между Нищо, Всичко и Реалността.

И да съм дяволски богата!
Да прощава Господ!

ІІІ.
И знам,
ще пусне котва вятърът в ранимата си тишина,
ще се застелят снежни графици и разписания,
ще угасят и мен, и него в лепкав зимен мрак.
А ще усещам всичките му северни сияния...
Каква причина пак да вдигна бойни знамена
с хартиен щурм и слепи от любов войници!
Но не намерих враг, от който аз да се спася,
а някой шумните ми светове поискал.

ІV.
Тършувам в себе си за семка светлина.
Уж вятър е вилнял, а колко подредено...
Намерих древна дума! (шш-ш-ш...)
Дано и той е по-богат
с такова шумно и парливо нещо.
Като мене.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.02.2019 @ 20:21:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   alfa_c

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.07.2021 год. / 03:57:08 часа

добави твой текст
"Дълга разпиляна песничка" | Вход | 8 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дълга разпиляна песничка
от alfa_c (alfa_c@hulite.net) на 04.03.2019 @ 10:22:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на всички прочели, благодаря за търпението и за добрите думи.
Не мога да кажа нищо друго умно :), затова така накуп...

Поздрави!


Re: Дълга разпиляна песничка
от daro на 25.02.2019 @ 14:04:40
(Профил | Изпрати бележка)
Почти винаги си дефилирала без дрехи, но този път е нещо страшно - дяволски красиво!
Гореща, парлива... разкъсваща до вик, душевност и с толкова хубава усмивка. Пу, пу, да не чуе доброто, щото ще ти открадне това великолепие...
за да възвести тпиумфа на злото. Като мене. ;)

"Висях по кръстове и аз... Свалих се. Два пъти умрях,
а вятърът ме връщаше при живите по спешност –
две шепи думи, празно тяло, семка светлина..."

(((О)))


Re: Дълга разпиляна песничка
от Kolobar на 24.02.2019 @ 15:53:36
(Профил | Изпрати бележка)
Пускам вятъра
може да довее
тлееща искра


Re: Дълга разпиляна песничка
от Markoni55 на 23.02.2019 @ 18:22:53
(Профил | Изпрати бележка)
Разпиля ме и мен, не запях, дълго сричах, но после ми мина, избуях, станах лека, незрима, и сега си летя напосоки....


Re: Дълга разпиляна песничка
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 23.02.2019 @ 10:53:09
(Профил | Изпрати бележка)
Мда-а! Права си, че е дълга и разпиляна, но не е песничка. По-скоро речитатив, към кантата или опера, обвит с иносказателност и метафорична мистичност. Хареса ми четвъртата част, може би, защото е парливо кратка и обобщаваща - като тебе.

п. п. И издухай това клиширано заглавие в необята на Проксима Кентавър :))
Новото е в текста ти, но кой да го види.:))


Re: Дълга разпиляна песничка
от shrike на 23.02.2019 @ 10:11:01
(Профил | Изпрати бележка)
Разпилявам се и немея пред тази изповед. Силата на думите е отвъд догмите на дяволско и божествено...


RE: Дълга разпиляна песничка
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.02.2019 @ 10:41:26
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравявам те, " светла семчице"! Тук, в това стихотворение, са оглежда една душа, която знае как да си разсажда " кичестия хаос от емоции" и след това да го излива в красив поетичен водопад, изчистен от прашинките на егото... Немея..


Re: Дълга разпиляна песничка
от doktora на 02.12.2019 @ 15:11:42
(Профил | Изпрати бележка)
Драго ми е да вдишам Поезия ти!
След едно тъй дълго отсъствие..., мила Маргарита! ()