Аре пак на Ф.
Премигваш пред мен
И засрамена
Опитвам погледа на Дева Мария
Имам толкова да крия,
Умората личи
По склоновете на очите ми
И по неподвижността на косите ми
А те искам
Търкаща ръба на масата
Със показалец
Сякаш мога да го изтрия
И да седна на коленете ти
И никой да не забележи
И усмихвам се
шепнеш във ухото ми
А виждам че просто си пиеш водката
Е, как става това сега…..
Объркана драскам вече и по ръба
На стола….
Чувствам се гола
За какво са ми всичките тея хора!
Защо не се срещнахме в някой вакуум?
Да можем да си поговорим….
Премигваш и усмихваш неудобството…
Май седя на твойте колене отново….
Преглъщам, отровена,
Гърча се безполово на пода,
А пък си допивам грог-а….
Е, нищо вече не разбирам,
Обясни ми….
Ставаш и ми правиш реверанс
Земята се върти във някакъв
Блудкав и ужасно розов каданс,
Побесняла от страх.
Побесняла във нас
Дрънка с гюлето страстта
И потта се стича
По слепоочията ти
Изтривам стола
И падам в ръцете ти
Изтриваш умората с наболата
Си брада
Гледат ни някак странно
А ние си допиваме питието,
И осъзнаваме, чак във фоаето,
Посоките не са 4, а 1,
И то много проклета…..
Никой не се решава
Да й се изправи насреща….
Е добре…..до утре
Поне заедно в махмурлука….
;)