автор: zebaitel

Сутринта господарката дойде в кухнята, огледа се и нищо не каза. Само ме прати долу пред вратата с една кана да чакам млекаря и заръча да внимавам като се качвам по стълбите да не разлея млякото. После го свари, сипа в три чаши и ги сложи на масата, а другото, в един много бял и лъскав съд с изрисувани алени макове по него го занесе в гостната, защото там господарят си пиел кафето с мляко.
Чак след седмица, когато господарката ме повика да подреждаме съдовете в салонския бюфет видях, че това беше част от голям сервиз със същите изрисувани чашки, чинийки, малки и големи. Едва ги докосвах, притеснена да не ги повредя. Как ли ядяха и пиеха тия хора от тия крехки съдове?! Трябва да са живели във вечен страх да не ги счупят! И тогава в кухнята нахлуха госпожиците. Аз се свих на миндера да ги чакам да закусят, че аз тогава, но те ме извикаха на масата. Едната беше колкото мен, а другата по-малка – бели, руси и къдрави, много красиви. Говореха ми, сякаш съм като тях, само дето ме накараха да обера каймака от чашите им и да го изхвърля в мивката, а аз как да го изхвърля, та това е каймак, най-вкусното на млякото?! Но го изхвърлих, какво да правя.
Госпожиците бяха весели и все искаха да седят в кухнята при мен, защото играехме на учителки и ученици и, разбира се, те се редуваха да са учителките и да преподават уроците си така, както ги бяха запомнили, а аз бях послушната ученичка и много обичах да ме изпитват, защото всичко си казвах. Те се сърдеха понякога, че не пропускам нещо, за да могат да ми пишат по-слаба оценка. Обаче, като ни завареше господарката си патехме и аз и те. Те, защото не е редно да общуват със слугинята, аз, защото съм зарязала работата, която ми е възложена, за да им бъда ученичка. Но, всъщност, господарката не беше толкова лоша, колкото мащехата ми, никога не ми е посягала. Само веднъж едва не ме натупа, но аз си бях виновна. Беше зима, имаше сняг, помня го и ще кажа защо след малко. Тя ме накара за запаля бойлера в банята, за да влезе и да се изкъпе, аз го запалих и след извесно време тя се съблякла и влязла, а аз да съм забравила да затворя прозореца и в банята почти ледено. Че като ме подгони гола да ми се кара и заповяда да сляза пред входната врата и там да чакам господаря да дойде. Аз се разплаках, но слязох. Добре че беше почнало да се стъмнява и господарят си дойде от работа, иначе вече не си чувствах ръцете и краката от студ и треперех без да мога да спра. А господарят като ме видя се стъписа:
- Какво има, Раде? Защо си тук?
- Ггггосподарката ме наказа...
- Защо те наказа?
- Ззззабравих да затворя прозореца в банятаааа...
- А, така ли? Я влизай бързо! Бързо, бързо! Ти друг път няма да правиш така, нали?!
- Дааа...
А после ми разтриха краката с първак и пих топъл чай с нещо лютиво вътре и не знам кой ме е сложил да спя, но като се събудих беше вече сутрин, печката беше запалена и господарката вареше млякото.