автор: Albatros

... нали съм ти лирически герой, измъкнал се от приказката стара,
о, колко е красиво да съм твой! – по улиците, в парка, на пазара,
да гледам как след работа във пет се качваш, уморена, във тролея,
и как в кварталния супермаркет купуваш хляб и мляко на „Верея”,
как вкъщи слушаш Бах или Гуно, а твоят мъж замезва със чоризо,

а аз съм малко слънчево петно – и лъч от твоя плазмен телевизор,
усещам, че за мен си мислиш ти – и ми е адски хубаво и светло –
и в ескадрили литнали мечти с теб пием по една „Загорка-ретро”,
какво пък, свикнах! – силует по здрач, далеч от мен тролеят те откара,
здравей, Любов! – бях просто минувач, когото ти не спря на тротоара.