автор: Albatros

... от капката шира до еликсира е дълъг път, но той не ми тежи,
Божественото всеки сам намира сред купища ментета и лъжи,
асмите насред бащините двори навярно чакат светлия си гост –
когато отлежалото говори, мълчанията вдигат топъл тост,
и всичките значения на този ужасен свят изгубват същина! –

и Пътят е застлан с цветя и рози, щом в чашата ти плисне светлина,
и с всяка глътка стават все по-близки дори непостижимите неща,
и – паднали под масата огризки – са всички твои болки на света,
сипи си винце в менчето на дядо и – моля ти се, не режи мезе!...
Животът – буре с отлежала радост! – със обич шушне в твоето мазе.