автор: jan

Вече двадесет години живея изключително и само в градове. Зимата въздухът в града е особен, но пролетно време се избистря като речната вода, която пиех като дете. Променя ме се и ние.
Захвърляме зимните дрехи първо на двора, а когато вече са изпрани и изсъхнали потъват в онези гардероби, които донесохме от село, но са с дърворезби като че ли са произведени от много взискателен и кадърен майстор. В селата въздухът и през зимата и през лятото е еднакъв. Реже като прясно вино като медовина оставена ден или два на слънце…. И ходиш пеш ходиш дълги часове пеш докато стигнеш до реката, после до онази знайна само на тебе граница. И ставаш прекалено рано. В пет часа вече в къщата се водят диалози. Огънят се усилва и печката започва отново да тиктака, така както тиктакаше в десет часа. През нощта селските печки не тиктакат. Потъват в забрава и през процепите на дюшемето влиза студен въздух. Този въздух не може да изненада никого, защото стопаните са свикнали с него. А градските дюшемета са други. Те не понасят студа.
Градските улици са гладки и пъстри. В парковете живеят пилета от редки породи, онези, които са привикнали към градската изтънченост се завръщат тук, нищо че тяхното царство граничи с гарвановото. Те нямат нищо общо с него. Гледат ги през бинокъл и им се радват искрено. Отначало си мислех, че това са пилета избягали от онези екзотични клетки, които купуваме по време на празниците…Да, защото са оранжеви, имат дълги опашки като папагали и пеят в хор. Да, защото са и червени. Виждал съм многократно избягали от празничните клетки пилета. Зимата отлитат в топлите страни.

Селските гори миришат на мащерка и шума. На местото на гарваните са дошли други пилета, които са много плашливи и не желаят човека. Водопадът открива гладките камъни, а долу във вирчето белите рибки се прескачат една с друга.
Хората се заселват в градовете ежедневно. Така са решили. Всяко начало е трудно!
Обличам зимното яке, слагам шапката и решавам да стигна пеш до центъра на града. Тук вятърът е много много по-различен от селския. Изглежда ми по-страшен и огромен като великан. Прилича на оранжева птица, от онези, които гнездят по дърветата наоколо.
После срещам познати и разговора потръгва. Пипат дългата ми брада и се правят, че знаят всичко за нея. В града ежедневно срещаш много хора, а на село общуваш с малцина. Отбрано общество, което лятно време се разраства. Обществото е съставено най-вече от пенсионери, които с годините са се превърнали в добродушни и дружелюбни хора, но има и чешити, които „настояват за своето си“. Те висят по пейките на хоремага по цял ден и се наливат със сливова ракия. Пушат цигари, а през това време козите обикалят падината и събират мляко. Кучешкия лай предупреждава за завръщането на козаря лятно време. Ако зимата падне голям сняг козите спят на топло в дама. Зимата там е трудно, когато чешмата се заледи човекът и животното пият разтопен сняг понякога дни наред, понякога седмици. Градските дъждове калят булевардите и улиците. Превръщат ги в неразпознаваеми. Губиш се винаги, когато в града има буря и образува гигантски локви. Губиш се и питаш за всичко, а на село не е така, когато е валяло винаги се откриват изгубените стъпки…Там „най-високо“ е било горе на скалата, а тука се издигаш десетки метри с помощта на асансьор. Наблюдаваш птиците и онези светлини, които са запазена марка на градовете. Ръкомахаш срещу огледалните стени и отраженията се разстилат в рояка отдолу. И ставаш малък - почти незначителен, а си бил някой, който е можел да язди добре и е пеел добре!