Край мен ли си разпадам се на части,
изгубвам се във погледи премрежени,
сълзите ми са бисери от щастие,
очите ми – усмивки теменужени.
Разпалваш жар в пустинните ми изгреви,
с вихрушка от терзания нестихващи,
гласът ти пали мойте бурни залези,
възражда в мен мечтания разцъфващи.
Без думи, от нюанси те разбирам,
поглъщам жадно твойто диво обаяние,
не искам нищо, просто резонирам.
Чрез теб трептя в магическо сияние.
11.2.2019г.