... когато зърна слабата пчела да зъзне – долетяла на перваза,
усещам вече, пролет е дошла, и аз – да я посрещна, ще изляза,
ще си протегна топлата ръка, тя просто няма силици да жили,
ще вдигна срещу вятъра яка – да съхрани Бог сетните ѝ сили? –
невям сестрица, има ме за брат? – и е дошла с добричката надежда,
че всичко във замръзналия свят до дъхче обич може би се свежда,
че – щом е топлинка, е с дъх на дом, а ужасът, да нямаш дом, е леден,
и аз сега я гледам мълчешком, над нейните трептежи тихо сведен,
на припечето – лъч през стъкълце, и слънчицето днеска се показа,
пчеличке моя, с твоето крилце днес Господ ме помилва на перваза.