автор: Lilia_Anna

Тъй дисхармонична съм понякога,
неприемлива за себе си самата.
Като излющени икони
във избелели цветове
минават покрай мене другите,
а погледът ми
тъй ги приковава,
разпъва онемялата им същност.
Понякога обичам всички хора
и всичко в този свят ми става близко.
И всичко става просто и достъпно,
и срутени са всякакви прегради
пред нашите души,
които тръпнат от жажда за любов.
Със пръстите си нежно ви докосвам,
сърца от длани,
търсещи неосъзнат копнежа,
със погледа си как ви напоявам.
Възможно ли е да отхвърлиш някой,
от Бог създаден?