То си е пак така-
както беше преди:
Кривнеш ли ти сега-
на табло ще висиш.
Ако пък си и крал
Ще лежиш, ще лежиш.
Много знаеш ли, брат -
на разстрел ще вървиш!
Мислех си, най-накрая няма вече да видя
скоро-лагери аз.
Но попаднах във град –прашен и неприветлив
И без хора бе там.
Бродят хора- тълпи, - на хора те не
приличат -
Слепи и равнодушни.
Аз в лицата им мрачни се взирах-
Те - ни свои, ни чужди.
И защо ли проклинах ориста си горчива ?
Напразно -видях!
И защо ли тъй дълго свободата си дирих
В лагери –не разбрах !
Бродят хора тълпи- на хора те не приличат -
Слепи и равнодушни.
Аз в лицата им мрачни се взирах-
Те - ни свои, ни чужди
То си е пак така-
както беше преди
Кривнеш ли ти сега
На табло ще висиш.
Ако пък си и крал
Ще лежиш, ще лежиш.
Много знаеш ли брат -
На разстрел ще вървиш!
© Емил Петров. Превод