автор: por4ev

Към теб пътувам точно днес, сега
Единственият, който ме дочака.
Когато тръгна, вече ще е късно
И няма да ми трябват „обещания”.
Ще те докосна… леко в полусън
И ще възкръснат минали желания.
Ръцете ти, изтръпнали от студ,
Сега са най-последно оправдание.
Че толкова години си ме търсил,
Че толкова ненужно се пилях.
Сега ме прегърни, че си намерил
Най-истинската, само твоя същност.
Със теб денят е неразумно светъл.

Автор Ина Иванова.
https://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=ina_ivanova