автор: pavlinag

Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.

Усетих силата -
не знам си колко пъти
земно же
ме прикова,
почти ме смачка.
Като че слон
ми стъпи на гърдите.
Не!
Като че ли
потънаха нозете ми в поле
аморфна маса
изначалност.

Превърнах се на топче
със размер главата на комар.

Горещо бе.
И гладко.

А болката
попарваше,
попарваше,
попарваше без жал.
И плаках.