Разсеяни луни пресичат
празно разстояние
надигат приливни вълни
от безсънни състояния,
крушират в безгръбначни
отстояния, изпит от
пиявици- съмнения
си изтърбушена стръв
на озверели демони.
Трудно можем да се разберем,
успеем ли, любов е…
докога ще тичаме нагоре
със страхове, от които
никога не сме избягали?
Сливаме слузта си
(дали е нужно).
Размирен прах
по стигмите ти от мълчания,
прохождам в разюздана
неопитомена страст
и нелечима похот.