автор: LeoBedrosian

Когато позволим на слабоумието
да тика коня куц на слабоволието
и спънатата каруца с три колела на неумението
да бъде водена от слепия кочияш на глухотата

когато няма път, нито посока, ни светилник
който да ни води. А гумените лодки са спукани
и отдавна са потънали в недоверието.

когато пътеводната светлина на фара
отдавна е угаснала и скалите край брега
са отрупани с костите на оптимисти...

когато слепият боцман надува своята
тревожна свирка, вещаеща неизбежния сблъсък
и вика ятата гарвани на угощение

...

тогава се съблечи гол от всички злочести
предчувствия и злокобни прокоби
на предизвестеното, на предубеждението,
на предварително заявеното
и се хвърли с главата надолу
в неизбежното.

Тогава ще бъдеш единствено
и само ти...

Ще си и
бъди!