автор: wawel

Заседнали сме неподвижни в тоя влак вече три часа. Според разписанието на БДЖ вече би требвало да е финиширал у София, но не. Между другото, работата на следствените групи на терен нема нищо общо със епизоди от сериала "местопрестъплението". Бавно, леко, ние бърза работа немаме е девизът. Приятно е за окото, некак ненатрапчиво и нетревожно. Нищо общо със екшъна и съспенса от екрана.
И даже има яко усмихнати лица. Браво бе! Мога да разбера идеята, че трябва да седим неподвижни, дори че трябва да чакаме чак до дигането на трупъ /това беше набито от коментари на пътниците във влака/ Стартовия пистолет за тръгване щело да бъде махането на трупъ от релсите. Така наречениа труп е увит у найлон и прилича на мешка за бойна готовност. Ако не знаеш, ше кажеш, че некой е забравил багаж, който се е оказал краден и сега разследват дали нема бомба вътре. Та, БДЖ си мисли, че като ти е осигурило зрелището, хлеб не ти требва. Три часа си седиме ей така. Никой не носи вода, сандвичи, ресторант съ влака нема, а е забранено слизането. След веломаратон 200км, финиширан успешно, имах в себе си само половин протеиново блокче и три пръста изостар в бидона. Предвидливо, ного предвидливо, отлагах консумациата им във времето. Когато бяха използвани се започна: стомаха ми се сви на топка, а мускулите зеха да шарат. Се пак, това не е храна, която успокоява и се усвоява. А такава, която енергизира и оптимизира изгарянето в организма......появи се и един много, много, много голям проблем. Липсата на тоалетна. Се пак, не е желателно да замърсяваш местопрестъплението със собствена ДНК. Че после идва хървейшио и ти разказва играта.
Най-после потегляме. Пътника на БДЖ може, не той е длъжен да изтърпи всичко. Във влака на самоубийцата имаше точно 94 парчета. Кондукторката ги брои три пъти и докладва на различни телефони 5 пъти. Вервайте ми. Още един парадокс: раздуваха, че ще ни предупредът 15-20 минути преди тръгване. Уви, потегли така внезапно, както и спря - тренът.
Извървеха ми се секви типажи. Да приказват, да истерясват, да пушат.....и един от най-отвратителните ми се стори съвременния софийски гъзар. В целия влак няма парно, по принцип. Обаче, софийският гъзар държи да дойде на сгледа по фланелка. Да му се видат щампите. Нема татуси, нема kищо повече от хилави ръчички и джендърско излъчване. Което само по себе си не е лошо. Съзерцаваш му начи щампите по чисто белата фанелка, шариш с поглед по зализания перчем. Тва не е дразнещо. Пристига ти тоз образ на местопрестъплението. нема никви коментари по повода. Нито тематични разтговори. Само хилеж на некви неразбираеми за други осмен него шеги-подигравки. Ей Богу, не мога да разбера взривовете от смех, които предизвиква репликата "Тази пола илезе от мода преди 2 години"; И тва е: вместо коментари по зрерището си говорът за компютърни игри, некви програми, мода и "звезди". Фундаментално значиние имаше факта, че Уайнстиин си е сменил адвоката! Кво знаете Вие? И можете ли така, да си смените адвоката насред защитата? а? А! Че и да Ви оправдаят по обвиненията. Всъщност това става едва ли не автоматично. Сменяте и Ви оправдават. Подразних се, чесно. Поне да беха запалили по цигара. Обаче, софийския гъзар не пуши. Той просто стои в облаците дим и се кикоти. Присъства, тъй да се рече.
Да Видя умиращ човек, хвърлил се под влака, доста ме разтърси. Дотам, че промених представите си как да напусна този свят. винаги съм смятал, че е добре да си отида докато карам велосипед, премазан от кола излязла ми от насрещното. Не е гот това, мамака му. Събор на екипи, стрес за шофьорчето......
По-хубаво да стане, докато си пиша. И без това, когато измолвам съдържание за поредното ми писание приличам на некой лунатик. Пишем бесно, закачен направо за мълниите от сателита. Накрая си викам: има мисъл, има чуство, има неповтаряемост на преждепишещи - начи е ок. кой щи мисли и за некъв правопис. Фани пак антената и това е. Та, край на велосипдно-смъртните фантазии и начало на фантазиите за умиране посрецтвом писане се оказа таз случка. Кротко, тихо, културно, компютърно.
Вече започвам да мисля, че единствения начин за приемливо публично самоубийство е чрез самозапалване, надъхан от активистите на неква си партия-кауза. Пак ше се шуми около тебе. Обаче, кат искаш показност: плати си цената. Която включва нечовешка болка, кресъци на одобрение, патос и екстаз. И която не включва разследване, неприятности за други хора, стрес за разследващи екипи и безмислни разправии на коствени жертви. Ай със здраве.