автор: radi_radev19441944

В памет на Надежда Бонева

Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа,
че тъй и не успях да се сбогувам.

И пеят ветрове за теб без глас,
когато есени в нощта надничат,
че няма го един човек сред нас
и всичко е съвсем, съвсем различно.

За оцелелите ще има шанс.
Повтарят се съдбите безконечно.
В безумна нощ, в безумно бял каданс
един след друг – обречени на вечност.

Запалих свещ с искра от метеор,
за да ти свети в твоите вселени,
че тъжен е без теб вселенският декор
и тъмно е, и много е студено.