автор: pavlova

Уважаема майко ! Благодаря , че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб.
След толкова години болката и белезите от ударите изчезнаха , но думите , които ми казахте заедно с доведения ми баща Марин, останаха дълбоко в мен. Това , че ме държахте с дни в мазето на тъмно за наказание, почти съм го забравила, освен че ми остана страха от тъмното. Счупените ръка и крак заздравяха бързо, дори и дланта, която ми дупчеше с игла, онзи път, когато разсипах олиото на килима. Понякога се будя нощем и от кошмара, когато Марин и ти ме постригахте почти до гола глава . Оставихте само тук -там кичури, което направо едва преживях или пък когато той ме риташе с кубинките, а ти го поощряваше. Не ви се сърдя , явно съм заслужавала. Не ви и мразя- безразлични сте ми. Намразих само себе си . Вслушах се в думите ти, когато бях на десет и ми каза за пръв път уличница , курва и т.н. , нищо че бях девствена. Разбрах , че съм нищожество и до ден днешен смятам така, защото ми се пречупи самооценката. Нямам самочувствие , ясно защо. Ти каза , че нищо не става от мен , че съм отрепка и , че като си ме родила е трябвало да ми стъпиш на врата. Когато боледувах от менингит,похарчихте доста пари да ме излекувате. И за тогава те разбирам , като каза , че е по-добре да умра, за да не харчите пари за този боклук (мен). Простих ти и това, че ме обиждаше пред приятелите ми и ме биеше , а те ми се смееха после. Разбрах ,че си заслужавам всеки шамар, затова и след като се ожених, позволих на мъжа ми да ме удари. Най- вероятно го заслужавам. Пък и като едно време, стискам очи и зъби и все ще спре някога – ще го изтърпя. И не вярвам на хората, когато ми кажат , че съм красива, добра или че върша нещата добре, аз си знам каква съм . Мразя се. Всеки ден виждам и колко съм напълняла, както ми казваше , че на моите години си била по-слаба и красива. Опитвам се да повярвам в хората, но ми се струва , че всички ме лъжат. Единственото , което върша добре, благодарение на теб, че ме караше всеки ден е да чистя, да готвя, да домакинствам, докато ти обикаляше баровете. Аз не обичам вече да излизам и да се срещам с хора, най- добре ми е сама. Доста често съжалявам, че не успях да се самоубия когато бях малка и да си спестя нещастния живот. Не разбирах съобщенията ти , в които веднъж ми пишеше , че ме обичаш и съм ти единствената дъщеря. А в следващия , че ме мразиш и искаш да катастрофираме с приятеля ми, а теб да повикат да ни събираш червата от асфалта. Съжалявам, но и на смъртния си одър да ме повикат няма да дойда. Не те мразя , но това е решението ми . Не ме търси повече.