автор: wawel

Уважаеми самоубийци, моля, не правете така. Незабавно сменете метода си на самоубийство. Ореола, който един велик роман е хвърлил върху Ана Каренина и нейните дела трябва незабавно да се разруши. Безмилостно.
По нейно време това може да е минавало за шик, последен писък на модата, аристократично и нещо по-така. В наши дни е изтезание. Буквално. Заради промените в обществото и заради индивида....
Случайно бях въвлечен и седях на първия ред по време на едно такова. Мисля да Ви разкажа за него. В няколко поста. За по-така, нетрадиционно, медерно и различно. Даже нема да ги номерирам. Който изчел сичко от любопитство - изчел.
Всичко започва с това, че се връщам от поредния веломаратон и се наложи да ползвам услугите на БДЖ. По правилник, велосипеда трябва да е или в товарния вагон или вързан за дръжките на последния. та, качвам се аз, влака си беше празен, но нямам никакъв багаж, вързулки и прочее. Разглобих уреда и се сместихме двамата в последното купе. Контрольорката даже ме поздрави за нещо като правилната ми постъпка. Имало доста хора, които оставяли отзад велосипеди без надзор и още повече такива, които дебнели това, сваляли колелото на произволна гара и оставяли собственика обезвелосипеден. Думата кражба не биде употребена, обаче.
Спираме си ние внезапно и между гарите. Появяват се хора в служебно облекло, единя показва нещо на другия, слиза....разтъпква се и чувам част от разговора му на връщане. Предполагам беше към тел. 112
"За съжаление я сгазих. Още е жива, хъхри, но вече за нищо не става.
До този момент: минаха около 5-7 минути. От разговора на машиниста до идването на линейката минаха още двадесетина. Таз, самоубийцата не се отърва лесно. Удря те влак и въпреки това агонизираш около половин час, само за да дойде линейката и да те завари безнадеждно мъртва. Найс, а?
Влакът с Ана Каренина под него, може и да е потеглил от гарата по разписание. Влакът в който бях обаче се натъкна на трудности. Размениха се мнения сред длъжностни лица, че ще закъснеем поне 3-4 часа. Чакала се пътна, следствена и нормална полиции. Патоанатоми и прочее. А аз бех насред сцената. се едно, режисьорче ти е направило пълнокръвно, приятно, добро представление и най-внезапно те курдисват на сцената на место отбелезано с кръстче. Не че требва да стоиш само там, но от него може най-добре да наблюдаваш, коментираш, запомняш и прочее. тоест, максимална наслада за хората обичащи да наблюдават. Та, самоубийцата беше възрастна жена, облечена с дочени дрехи, кат работничка по лавандулата, катурната на десната страна на релсите. странно, от разстоянието от което я гледах не се виждаше да се гърчи и мъчи, но десната и ръка леко потрепваше. Сякаш се мъчи да пише с пръст. после и това спря. И се почна върволицата от любопитни пътници и служебни лица. Появи се неква госпожица, която въртеше едновременно поне едно 5-6 до 10 любовника. Модно облечена /странно май тъмните цветове са на мода, беше некъв масленозелен тоалет/, въоръжена с 2 смартфона изнесе следното предцтавление: Звън1 - не, не, днес е невъзможно. Заседнахме заради една самоубийца. не ме чакай. Ще бъда разстроена и не ми е до забавления. Звън 2 - /хрипане през сълзи/ майкооооооооооооо, каква трагедия пред очите ми, о, ужас! Лежи там, неподвижна, и тука глредаме това, и казват, че ще са нужни 6 часа за необходимите експертизи и следствени експерименти. Ще хвана нещо алтернативно, не мога, ще умръ, ше се стресирам. вече извиках татко да ме прибере с кола. Ще се чуем след 2-3 дни. Звън 3 - миличко, много ми липсваш. Леко съм разтревожена заради една самоубийца тука. Обаче, отпаднаха служебните ангажименти. Ще се справят и без мене ден-два. Да се видим за успокояване и релакс. Ми там, да, там е добре. Довечера можеш? чудесно! целувам те. До скоро. Бих искал да чуя още, но госпожицата се озари от доволна усмивка, прибра си двата смартфона в срещуположни джобове и се оттегли към предните вагони на влака.
Внимание! Оркестъра да свири туш! един от най-важните разговори, свързани с този случай. Проведе се между машиниста и контрольорката, на края на влака, взрени в неподвижното тело и работата на вече пристигналия екип от пътна полиция. Държа да отбележd, че си говореха без да шептът, без да се интересуват кой е там да снима, кой да записва и въобще......а открития разговор, независимо от обстоятелствата се вfди винаги и само между достойни хора, свършили чесно и почтено своята работа.
- Беше седнала на релсите. Тръгвам да се спускам, свиркам и и тя си легна.
- Пак добре, че ако беше спрял рязко, можеше да скъса вагоните.
- Престилката я е избутала в дясно и колетата са направили само 2 разреза.
- Спокойно бе. Имаш спирачен път. Ще те оправдаят. Спомняш ли си оня младеж, дето стоеше в страни на пътя. Колегата му свирка, той слага ръка на лицето и се бухва точно пред мотрисата. грам спирачен път нямаше. добре, че намериха писмо "слагам си край на живота...."
- Представяш ли си да беше паднала под престилката Сега щяхме да чакаме едно 5 часа патоанатомите oа установяват кое точно парче е срязано първо и как аджеба се е получила цялата тази кайма. Още първия ми ден като машинист, през 94-та сгазихме един и сега това.
- Малей, в какъв свят живеем. не е ли имало някой да женицата да я разубеди, да и каже, че от всяка сложна ситуация има изход. И то добър. След лошото винаги идват хубави неща.....
- Стига пък и ти. И да легнеш пред влака се иска психика. не всеки може и хората не са така слаби и отчаяни, както ти се струва.
Тука се приближават две ченгета от пътна полиция, моите герои слизат и край на диалога. Ама беше яко.