Нестандартно лято,
само зимно слънце,
звездният ми патос
още малко зрънце.
Платната - заспали,
корабът ми - хърка,
сърцето - преляло
в тъгата си мърка.
Животът - подлютил
вкуса си предишен,
сред сажди се лута,
не смее да диша.
И плаче душата,
но кой ли я пита
и моли за вятър,
дано да полита.