автор: mitkoeapostolov

Иван Георгиев? Най-добрият ми ученик. И как да не е? И двамата му дядовци, и двете му баби, даже и майка му са учители. Пишеше красиво, като момиче. Винаги имаше домашна и когато изпитвах по желание пръв вдигаше ръка. Дете – мечта. Не знам какво прави сега, но съм сигурна, че е много успешен. Няма да се учудя ако чуя, че е станал министър или защо не президент.
*
Лъжец и манипулатор. Баща му е същият. От двайсет години се съдим. Не стига че кооперацията, в която живеем е строена върху бащината ми къща, ами спори да не ми реституират двора. Това нормално ли е? Иначе, един ден се прибирам вкъщи и гледам малкия ми Жорко с насинено око. „Какво стана” – питам го. „Паднах” – вика ми. „Къде падна?” „Не знам”. Зачоплих и се оказа,че Ваньо го ударил с камък и го заплашил да мълчи. Дете, да лъже така. Това нормално ли е?
*
Златен. Няма друго такова дете. Колко съм горда,че е излязъл от мен. И умен и хубав и мил. Завърши с пълно шест, учи в най-престижните университети, работи на най-високопоставените позиции. Беше директор известно време. После малко се чална, тръгна с разни хипита ли са, какви са, държат се за ръцете, прегръщат дърветата. Смени няколко момичета, ама те тяхното поколение са така. Абе, златен, златен, това е.
*
Чудовище. Какво детство е имал този човек, не мога да си представя. Гледаш го отвън – умен, хубав и мил. А отвътре гнилоч – да ти скапе живота. Не знам откъде да започна – от изневерите, за които си призна, или от това, че след като му простих, ме заряза заради друга.
*
Ангел. Моят ангел, който Господ е направил за мен и го е спуснал на земята. Умен, хубав и мил. Подкрепя ме в трудните моменти, знае какъв съвет да ми даде. За интимните отношения, няма нужда да обяснявам – друг мъж не може така да докосва – пробвала съм. Чакам всеки момент да ми предложи. Дано не се бави много, нямам търпение да си отгледаме малки, перфектни деца.
*
Педал. Гледаш го – умен, хубав и мил. Даже за плейбой минава. Женичките му се увъртат като лисици. Ама съм забелязал как ме гледа в тоалетната. Защо ми наднича в писоара?
*
Звезда. Най-добрият служител, който е работил в моя отдел. Още по CV-то го познах – учил в Америка, живял и работил в Швеция и Дания. Сам създаде модел за приоритизация и го внедри. Да не говорим, че винаги е усмихнат и готов да помогне. Ако и останалите бяха като него, българската икономика, щеше да е първа в света.
*
Къртица. Като го срещнах се влюбих в него – кой не би? Красив, умен и мил. Работи бързо и качествено. Смятах да го повиша на мое място, като се издигна. Жена директор и под нея мъж-шеф, това е идеалната комбинация. И един ден на бюрото ми се озова доклад от отдела по сигурност. Копирал всички данни и ги пращал на конкуренцията. Наех адвокати да го съдя и щях, ама пуста любов, не можах. Уволнихме го дисциплинарно, но като видях празното му бюро се разплаках.
*
Спасител. Няма друг такъв учител, който да може да обяснява на ромчетата с толкова търпение и любов. Всички се влюбихме в него – красив умен и мил. Даже идва в махалата да играем футбол и да ни гледа в театъра.
*
Расист. Забелязала съм го как гледа българчетата и ромчетата. Уж говори, че ни помага и другите, като са алтави му се връзват. Не го гледайте какво говори, а какво прави – постоя две години, снима се за всички вестници и списания и напусна. И от тогава не се е вясвал. Напълни се държавата с такива. Най-добре да не беше идвал.
*
Патриот. Колко от тези, които заминаха на Запад са се върнали? Колко от тях са направили нещо за държавата? От директор, стана учител на бедните. Учи ги на български език. И преписва стари текстове в местната църква, за да се запазят за поколенията.
*
Ванката ли бе? Родо-отстъпник от класа. Заедно учехме в Щатите. Като го питаха как се казва, викаше Джон, щото се срамуваше от българското си име.
*
Приятел. Веднъж детето се разболя и трябваше да му правят изследвания. Поискаха ми две хиляди лева, а нямах. Помолих го, и веднага ми даде. Нито ме пита за какво, нито си ги поиска обратно. Когато след година му ги върнах, отидохме на бар и оставихме половината пари там.
*
Използвач. Как по друг начин да наречеш човек, който всеки ден ти звъни да тичате или да играете скуош, а като си смени работата, забравя че съществуваш?
*
- Здравейте, Господин Георгиев. Казвам се Петър.
- Добър ден.
- Как сте?
- Малко ме боли глава и не си спомням нищо.
- Случва се на всички преди да пристигнат тук.
- Наистина ли?
- Да. Но нека преминем към работната част. Как бихте описали себе си?