автор: pavlinag

Не тръгвайте сами на път,
когато, уморени,
оловни крачките тежат,
а мисълта е бреме;
когато полетът е сляп,
а прилепът го няма,
слухът създава своя свят
и ехото създава;

тогава клоните са страх,
а тъмнината - бездна,
а самотата - смъртен враг,
от който разум чезне;

тогава любовта трепти
далечно в маранята,
ала дори не виждаш ти
пътека за оттатък.