автор: pc_indi

Обичам този месец мразовит,
в който шапки и палта не стигат
да си достатъчно на топло и увит,
ни печките и чайовете стигат.

Обичам смелостта му да е пръв-
да поведе хорото на годината,
в което неизбежно ме препъват
връзките развързани на зимата.

Обичам северните му очи,
с премрежен от снежинки поглед,
пред който цялото ми същество мълчи.
В сърцето ми- кокичета наболи.

Обичам класата и строгия му стил,
таланта да рисува със снега
картини, сред които се стопявам
в дълга, пълноводна тишина.

Обичам нощите му, черното небе,
прошарено от падащия сняг,
за който вдигнатото ми лице
е чакащо пристанище. И бряг.

Обичам начинът, по който ме заставя
да дишам, да излъчвам топлина.
И никога, за миг да не забравям,
че пак през преспите ще дойде пролетта .