автор: regulus

("превод" от македонски на тракийски)
Сред житата маковете се открехват.
Ведро е небето: рои звезди.
Светне, угасне – светулките трепкат.
В младите сърца любов се гнезди.

Увисвате: от перо по-леки с тежестта си.
Щурци и славеи ви пеят песни.
Светне, угасне… Целувките това са.
Толкова опиват, от тях сте несвестни.

Топъл повей струи щом се допрете.
Светне, угасне… Безсмъртни сте още,
и няма дълго, дълго да се спрете,

пиейки нектар от устните горещи.
От трепета мъдрост най-проста прочитам:
светне, угасне е вечният ритъм!


Трепет

Сред житата се отвораат булките.
Ведро е небото: роеви ѕвезди.
Светни, угасни – трепкаат светулките.
Во младите срца љубов се гнезди.

Лебдите: од пердув помалку тежите.
Штурци и славеи ви пеат песни.
Светни, угасни... Тоа се бакнежите.
Толку опиваат што не сте свесни.

Топло ветерче струи по допирите.
Светни, угасни... Бесмртни сте, нели,
и нема долго, долго да се смирите,

пиејќи нектар од усните врели.
Од трепетот најпроста мудрост читам:
светни, угасни е вечниот ритам!

Тоде Илиевски