автор: rajsun

Отвратителна София!
Ноемврийски мъгли.
И да искахме повече,
пак не бихме могли.

Една цяла вселена
е изчезнала. Не!
Тя е просто смалена
до едно кафене.

Вънка времето в локвите
се стопило на мрак.
И останало колкото
да ти стисна ръка.

И това е животът ми -
две студени ръце.
Всичко друго е опити
да не мисля за теб.