автор: ivliter

Привечер
от набъбналото снежно виме на Балкана
се стича млякото на моето спокойствие.
По уличките тесни на града тогава
пристъпват бавно белите кози
на моето нестихващо въображение.
А къщите в привечерния час
долавят с много трепет
на мисълта ми лъкатушещата стъпка,
и боровете от върха приведен
полюшват вечерта в шишарковите клони.
И идват думите към мен в такива часове
на белите шейни на песента си.