автор: veesii70

Плачат родопските чанове,
захвърлен е козият рог.
Ограбена е България,
забравен е лъвският скок...

Животът е Празнолуние-
всекидневна, неравна борба
за един къшей хляб заслужен
и изгубена жива вода…

Все по-тежки стават оковите
и раните все по-силно болят!
Все по-трудно е да се борим
и „първите пушки“ спят…

Все по-лесно е да заминем
и забравим „земния рай“.
Има нов бог и той е Чужбина,
има нов храм след родния край…

Плачат Родопските чанове
за обесената свобода…
Дали ще я има България,
ако бягаме и няма борба?...