автор: apostola

Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.

Белеят на моето рамо
и мокрят ми черна кошуля.
Във мен се надигат не само
възторг, но и весел се пуля.

Замлъкнал пък Шаро на двора,
уплашен скимтене започва.
И скри се наежен в обора,
остави оголена почва.

Замлъкнаха всичките птици.
Утихна водата в дерето.
С кокилите- мойте чепици,
оставих пъртина в полето...