Беше мъртво вълнение
на горчива вода,
жален писък на чайка
под самотна звезда.
И потеглих под нея -
завъртя се светът.
Тъжни спомени-сенки
безмълвно летят.
"Не цъфти суха трънка.
Не цъфти, нецъфти..." -
шепнат трезво
солените морски вълни
и се свличам надолу,
сред морска тъга
до парливия корен
на тази вода.
Ненавреме се случи.
Докога, докога
ще се давя в тази
безумна вълна?!
По-добре да приключи
безнадеждния зов.
Няма път, няма брод,
моя късна любов.